Туристически информационен център
EN BG	Заглавна Страница	За Момчиловци	За Контаки и Информация	Връзки	Галерия

За Момчиловци

История на Момчиловци

Местни Храни и Напитки

Каменоделство 

Начин на Живот

Името на Селото

Културен и Религиозен Туриъм 

ДАНО/ГЕО Туристически център

Екотуризъм 

Параклиси

Църквата в Момчиловци

Спорт и Свободно Време 

Момчиловци Музей

Интересни Места

Изкуства и Занаяти

Скрита в гората магия

Легендата за Аязмото

Хотели и Къщи

Ресторанти и Бизнес

Къде е Момчиловци?

Традиции и Календар

www.momchilovtsi.info

AGORA Platform -
Active Communities for Development Alternatives

Tourist Infomation Centre Smolyan

Copyright © of
The Momchilovtsi Tourist Information Centre
Please do not use images & photos from this site without permission

Google уеб сайт за превод

Природни забележителности и исторически места

Момчиловци е едно от най-красивите села в Родопите. Заобиколено е от красиви местности и 24 параклиса. Екопътеката обхваща малка, но прекрасна част от местностите край Момчиловци, растителността в тях, два скални феномена, два параклиса и чешма, изградена в началото на миналия век от каменоделци, преминали италианска школа / занаят, развил се към строителството/.

Най-голямо постижение на тази школа в Момчиловци е камбанарията към църквата. Изградена е по проект и ръководство на най-добрия представител на школата в Момчиловци – хаджи Неделчо Канев. Радичоската чешма, която се вижда в края на маршрута е дело на същия майстор и е построена 1922 г.

Скални феномени - Дупчов камък и Кърджалийски камък.

Геоложкият строеж на землището на село Момчиловци е сложен, с разнообразни по възраст и състав скали. На север от селото това са предимно по-стари метаморфни скали (гнайси, слюдени шисти, амфиболови шисти, мрамори и др.). В южната част, върху която се разполага самото село, скалите са по-млади и главно утаечни (седиментни). Те са отложени в езерно-блатен басейн през късния палеоген (олигоцена). Това е станало в един период, отдалечен от нас преди около 30 млн. години

По това време в нашите земи, заедно с цялата среднородопска област е съществувал топъл и влажен климат. За това свидетелстват намиращите се в утаечните скали вкаменелости от лаврови, магнолиеви, канелени растения, както и изобилни тропически папрати и хвощове. По същото време обаче геоложката обстановка не е била спокойна. Извършвали са се тектонски движения, активна вулканска дейност, които са предизвиквали промени в района на езерния басейн и неговите брегове.

Това е причината утаечните скали, които са се натрупали, също да бъдат разнообразени. Така например голяма част от селото е разположено върху пясъчници, които са се отложили в сравнително по-спокойна обстановка. Пясъчниците са добре наслоени, сиви на цвят, понякога синкави или белезникави, на места прослоявани от съвсем тънкослойни плочести пачки. В тези пясъчници са разкривани кариери за строителен материал и огромна част от къщите на Момчиловци са изградени от тях. Освен това пясъчниците са лесни за обработка и могат да се видят като крайъгълни камъни на почти всички постройки в селото. От тях е изградена изцяло камбанарията на църквата, облицовани са основните етажи на сградите в центъра (читалището, кметството, ресторанта, подпорната стена на площада и др.) Най-голямата кариера е разработвана в дола на шосето, непосредствено преди „Дупчов камень”, в известната местност „Катралницата”. Съществували са и други кариери – например в самото село, където сега се намира постройката на детската градина. По екологични съображения добивът на строителен материал в „Катралницата” е ограничен.

При променена геоложка активност в района със значителни вертикални движения на земната кора, навличания и др. върху тези пясъчници започва да се натрупва груб материал от дребни чакъли до средни по големина късове, а на места цели блокове скални отломъци, които са се наслагвали над пясъчниците. По състав тези късове, понякога заоблени, а по-често ръбести, са гнайсови, мраморни, вулкански и др. и представляват цялото разнообразие на ограждащите тогавашния езерен басейн скали. В последствие тази разнородна маса от хаотично натрупани късове е споена в скала, която най-общо може да се означи като брекчо-конгломерат. Такъв именно комплекс представляват скалите над „Катралницата” и изграждат височината на „Дупчов камень”. Тези скали могат да се проследят на север през „Кърджалицкия камень” (наричан още „Пильов камень”) и към височината на „Въртоля”.

Когато след милиони години вследствие на издигането на Родопската област и оттичането на езерния басейн, реките прорязват неговите утайки, се образуват съвременните склонове, какъвто е склонът от височината на параклиса „Светите апостоли Петър и Павел” до „Дамянския дол”. Поради наличие в този брекчо-конгломерат на слоеве от по-лесно разтворими и разрушими скали, каквито са например мраморите, мраморните брекчи, слюдените шисти и др., с течение на хилядолетия те постепенно са се излужвали, разрушавали и отнасяни от валежите и ветровете. По такъв начин са се образували тези характерни ниши в скалата, които са дали и названието на този природен феномен – „Дупчов камень”..

Кърджалийският камък като скален феномен се е образувал заедно с Дупчов камък.

На това място са се разделяли със своите близки заминаващите наесен към Беломорието овчари и строители. Дотук са били изпращани от своите съпруги, деца и любими.

Кърджалийският камък е възпят в известната народна песен „Торнал е Тодю....”. Авторите на песента са професорът по геология Георги Мандов и Димитър Радичев.

---

Забележителности:

Параклис „Св. Петка”

Параклисът Св. Петка е построен през 1993 г. Главни инициатори и ктитори за построяването са Мария Янчева и Христо Жекин. Мястото е дарено от Георги, Злата и Стана Солакови. По-късно към ктиторите се присъединява и Елена Гучева. Всяка година на 14 октомври става събор с водосвет и благословена трапеза.

Параклис „Св. Петър”

Параклис „Свети Петър” е изграден по решение на общината през 1916 година и още същата година станал голям събор на втория ден на Петровден. Мястото е дарено от Дичо Шукера. Цялото село се изтегляло на това възвишение. Тук се печали чевермета, имало музика, колели се курбани, а всеки си носел шарени торби храна. Хората сядали по цялата поляна, и на родове се хранели и черпели взаимно. Овчари идвали от планината, дюлгерите също от Кърджали, тук се срещали, разговаряли, компании запявали старинни песни и в 2 часа следобяд почвало Петровското хоро. Овчарите, особено младите, с нетърпение брояли дните до Петровден, заради това, че само на този ден имали право да си наемат и платят на заместник да им пасе овцете, та и те да почетат празника и да се повеселят. Пък ако успеят да поведат едно хоро и се случи да им поиграе на поводник някоя изгора, това е било най-голямата радост.

И дюлгерите си правели добре сметката, че до Петровден трябва непременно да довършат наетите къщи из Кърджалъка. Налагало се е много пъти да работят от ранни зори до късна вечер, та да довтасат за празника и те да се повеселят и да водят хорото, за което се надпреварвали с овчарите.

Този Петровски събор се посещавал от околните села и цялото било почернявало от народ. Съборът на Свети Петър ставал до 1942 г.

Този Петровски събор се посещавал от околните села и цялото било почернявало от народ. Съборът на Свети Петър ставал до 1942 г.

Макар и по-скромно, без песни и хора, всяка година, празникът се почита с водосвет и благословена трапеза, която се дава от ктиторите и Голямската махала. Само изтиканите камъни, встрани от петровското хорище ни напомнят за шумните събори от миналото.

Радичоската чешма

Построена е от хаджи Неделчо Канев по поръчка на Анастас Радичев.

Момчиловските дюлгери се смятат за едни от първите майстори на камъка в Родопите. Каменоделството е занаят, които се развил в Момчиловци в края на 19 и началото на 20 в. Тогава турският султан възложил на италиански каменоделци начело с някой си Силвестър да строят мостовете и подпорните стени по пътя Ксанти – Елидже. Момчиловски строители били извикани да им помагат. Така те усвоили този занаят и възприели италианския усет за хармония и красота. Любимец на Силвестър бил хаджи Неделчо Канев, известен със своя свят живот. Построил и проектирал камбанарията, двора и притвора към църквата в Момчиловци, параклиса „Св. Неделя”, повечето от чешмите в селото, църквата в с. Борино, камбанарията в с. Славейно, построил паметника на връх Средногорец, подпорни стени, стълбища и др.

Традиционна архитектура

Малко са запазените паметници на традиционната архитектура в Момчиловци. Среднородопската традиционна къща е най-сложна като план и най-близка до съвременната. Типично за нея е че тя е минимум на два етажа. От север на втория етаж стената е каменна, а южната - от чит, покрита е с тикли. През Възраждането се вмъкват нови елементи: еркери на горните етажи, писани тавани, потони, кьошкове, мусандри. Типично за фасадата на този тип къща е елегантната й линия.

Повече за историята на селото можете да научите в Културно – историческия музей на с. Момчиловци..

Исторически музей с галерия има повече от 3000 експоната. Експозицията е аранжирана в раздели: Археология, Българско възраждане и Етнография, които разказват за историята и традиционния начин на живот в селото. Малката картинна галерия представя творби на класически и съвременни български художници

Момчилова крепост – намира се в месността Градището край с. Градът, свързана с крепостта "Подвис" от ХIV век, спомената в книгата "История" на император Йоан Кантакузин (името на тази крепост е дало името на село Подвис , намиращо се под крепостта).

Момчиловата крепост се смята, че е господствана от легендарния герой Момчил юнак. Най-горе, на скалния връх в землището на крепостта се проучва тракийско скално светилище, датирано от края на халколита - V хил. години пр. н. е., когато хората усвоявали техниката за обработка на мед.

Мястото - удобно, естествено защитено и охраняващо важните пътни артерии - става част от линията на крепостните съоръжения по родопските върхове, които не губят своята значимост през Средновековието

Момчиловци --около района на с. Момчиловци множество находки на фосили са били разкрити. Езерните растения, които обилно са се развивали в условията на високи температури и влага, са запазени в скалите (папрати, хвощове, магнолия, бамбук и т.н.), както и сладководни охлюви. Специалистите сравняват тази растителност с флората в Индонезия по настоящем.

Националната астрономическа обсерватория - Рожен -- е един от петте най-големи наблюдателни комплекси в България и се намира близо до село Момчиловци. Има 4 телескопа, най-големият, от които е дву-метров телескоп снабден с детектор на светлина (за сайт и повече информация, моля вижте страница за връзки ).

Туристически информационен център, Читалище „Светлина”, ул. "Елица” №5. Село Момчиловци 4750, област Смолян, България