Момчиловци
.Малко късче от рая в планината
EN BG Заглавна Страница За Момчиловци За Контаки и Информация Връзки Галерия
 
За Момчиловци
История на Момчиловци
Местни Храни и Напитки
Каменоделство 
Начин на Живот
Името на Селото
 
Културен и Религиозен Туриъм 
ДАНО/ГЕО Туристически център
Екотуризъм 
Параклиси
Църквата в Момчиловци
 
Спорт и Свободно Време 
Момчиловци Музей
Интересни Места
Скрита магия в гората
Легендата на Аязмото
Ресторанти и Бизнес
Къде е Момчиловци?

www.momchilovtsi.info

Agora - America for Bulgaria  Foundation
AGORA Platform -
Active Communities for Development Alternatives

Smolyan Tourist
Tourist Infomation Centre Smolyan

Copyright © of
The Momchilovtsi Tourist Information Centre
Please do not use images & photos from this site without permission


Google уеб сайт за превод

Богата е историята на Момчиловци

Momchilovtsi sign Тя е изградена на базата на археологически находки, османски и възрожденски документи, преплетена е с легенди, предания и древна митология.

 Многобройните, случайно намерени при селскостопанската обработка на земята, археологически находки свидетелстват, че животът на селото не е прекъсвал от бронзовата епоха насам.

Не се знае средновековното християнско име на селото, което то е носело до 14 век. През 14 век тази област е завладяна от турците, които наричат селото Горно Дерекьой ( село в дере). Селото носи днешното си име от 1934 г., когато то е наречено на името на Момчил Юнак – последния християнски владетел на Среднородопската област.

 През периода на Османското Средновековие XV – XVIII в. населението в Родопите е подложено на натиск да приеме исляма. Момчиловци е едно от малкото селища, които успяват да запазят християнството. Това става благодарение на силния български дух на жителите на селото, а според преданията и благодарение на щастлива случайност или невидима закрила.

 XVIII – XIX в. е периодът на Българското Възраждане, когато среднородопските християнски селища, включително и Момчиловци участват в общонационалните възрожденски борби: борбата за българска църква, борбата за българско училище и борбата за национална независимост.

Но преди това тези селища преминали през борба, специфична само за тях – борбата за възстановяване на храмовете, тъй като в продължение на няколко века тези села нямали право да имат църкви.

В резултат на тази борба през 1834 г. след много усилия и подкупи, заедно с други 8 села от района успяват да получат разрешение – ферман за построяване на църква. Църквата е осветена през 1836 г. и е наречена Свети Константин и Елена.

 Отначало към църквата било открито килийно училище от Йеромонах Григорий, който и до днес е почитан като светец от християнското население в Средните Родопи. Той бил грък – монах от Света гора, Атон. Най-напред се установява в Момчиловци, където научава родопския диалект и създава т. нар. гръцка транскрипция ( изписването на думите от родопския диалект с букви от гръцката азбука ).

На тази „писменост” превежда гръцките богослужебни книги и ограмотява своите ученици в килийните училища в Момчиловци и околните християнски селища. Въпреки гръцкия си произход, по-късно, застава на страната на местното население в борбата му срещу Цариградската патриаршия и Ксантийската митрополия за българска църква и българско училище.

След 1867 г. килийното училище в селото постепенно прераства в българско и светско.

 Руско - турската война от 1878 г. Завършва с победа на Русия и възстановяване на българската държава, но Средните Родопи остават отново в пределите на Османската империя. Тази област е присъединена към българската държава през 1912 г. след Балканската война.

 Основен поминък в Родопите от Античността до средата на XX в. е овчарството. През периода на Българското Възраждане среднородопските християнски селища, поради липса на достатъчно и плодородна земя, развили много занаяти, които мъжете – занаятчии практикували през зимния сезон по бреговете на Егейско море, егейските острови и Мала Азия, а се завръщали за летния сезон при семействата си, за да съчетават занаята със селскостопанска дейност.

 

Според българските етнолози това е основната причина за високото ниво на традиционния бит и култура на среднородопските християнски селища. Така се получила една полуградска – полуселска култура.

 

За Момчиловци най-развити и масови занаяти били строителството, шивачеството и абаджийството, рибарството и златарството.

Според предания и средновековни документи рибарството датира още от преди 14 в. , когато родители пращали своите момчета като харизани или безплатни работници на Бистонското езеро, притежание тогава на Бачковския манастир, където те ловели риба в полза на манастира. Към 1913 г. в Момчиловци е имало 80 рибари, които упражнявали занаята си на Бистонското езеро.

the shepherd  След Междусъюзническата война 1913 г., когато достъпът на българите към Беломорието бил спрян, поголяма част от занаятите западнали, а повечето от тези занаятчии се преквалифицирали като строители, но освен в Родопите те вече упражнявали занаята си в източните краища на България.

 В началото на 20 в. се появило и каменоделството. Група строители преминали италианската каменоделска школа на някой си Силвестър, който бил поканен от султана да строи обществени сгради и мостове, а строители от Средните Родопи били наети за негови помощници.

 След 1913 г. затварянето на икономическия излаз към Бяло море довел до тежка икономическа криза за Среднородопския регион. Момчиловци успява да оцелее благодарение на предприемчивостта и трудолюбието на своите жители.

Туристически информационен център, Читалище „Светлина”, ул. "Елица” №5. Село Момчиловци 4750, област Смолян, България